Има събития, които не се случват сами. Те се създават – с идея, с внимание към детайла и с ясно съзнание за смисъла си. Такова събитие беше „Среща с времето“ – инициатива на настоящия училищен екип, организирана съзнателно и целенасочено в навечерието на светлите Коледни празници – време за равносметка, споделяне и благодарност.
В тази символична атмосфера си дадохме среща с нашия общ професионален свят – свят, в който всички сме влезли някога като млади хора. Някои – несигурни, други – уверени, но обединени от едно желание: да създаваме смисъл и да оставяме следа.
Един от най-вълнуващите моменти в програмата беше разказът на пенсионирания преди година директор Димитър Костов – човекът, под чието ръководство две училища, едно начално и едно прогимназиално, се обединяват в основно училище. В думите му оживяха ключови етапи от развитието на институцията – основният ремонт на сградата, пътят на промяната и официалното откриване с прерязването на лентата, запечатано в паметта и на колеги, които и днес са част от училищния екип.
Силата на този спомен намери израз и в жест с дълбока символика – част от същата лента, заедно с други ценни предмети, беше дарена за историята на училището. Така миналото намери своето място не като носталгия, а като жива памет, съхранявана с грижа и уважение.
С поглед към бъдещето настоящото ръководство отправи официално предложение г-н Костов да стане патрон и вдъхновител на учредения ежегоден училищен футболен турнир – инициатива, която носи духа на приемствеността, екипността и уважението. Полученото съгласие и връченият плакет „Футболен турнир Димитър Костов“ поставиха началото на традиция, създадена с мисъл за идните поколения.
„Среща с времето“ нямаше да бъде възможна без хората, които я замислиха, планираха и реализираха:
Организационният екип подготви всеки момент с внимание към смисъла, търсената емоция и думите – от цялостната концепция до репликите на водещите и официалните обръщения на г-жа Анелия Георгиева, директор на ОбУ „Св. Климент Охридски“, с. Тишевица. Нищо не беше оставено на случайността – защото уважението също изисква подготовка.
„Среща с времето“ показа, че когато настоящето поеме отговорност, миналото намира своето достойно място, а бъдещето – своята посока. Особено когато това се случва в дни, които ни напомнят за човечността, споделеността и смисъла да бъдем заедно.
